Спипаха Росен Плевнелиев, че ползва властта, за да брани собствените си финансови интереси
От Съюза на руските собственици на недвижими имоти в България разобличиха президента Росен Плевнелиев, че има лична изгода да наложи вето на Закона за насърчаване на инвестициите. Те разполагат с информация, че Плевнелиев търси начин да продаде ваканционните си комплекси на морето, които вече са планирани на територията на с. Черноморец. [caption id="attachment_19801" align="alignleft" width="300"]
Разобличиха Плевнелиев, че брани свои интереси с ветото на инвестициите[/caption] Това е и причината Плевнелиев да осуети по-нататъшното насърчаване на инвестициите. Скандалните разкрития огласиха руските инвеститори, които притежават имоти от Варна до Царево, както и в зимните курортни комплекси в Пампорово и Банско. В мотивите си държавният глава се водил уж от желанието му да се насърчат чуждестранните инвестиции в страната, но истинските му причини са на практика съвсем лични и финансови, категорични са инвеститорите в писмото си до медиите. „Парламентът не допусна продажба на гражданство срещу покупка на имот, но президентът Плевнелиев очевидно настоява за това, защото връща закона за ново разглеждане. В противен случай никой няма да му купи комплекса в Черноморец. Явно президентът-бизнесмен се е набутал с покупката на скъпи недвижими имоти и без гражданството сега не може да си върне парите. Иначе каква ще му е ползата от това, че е президент“, твърдят руските граждани. [caption id="attachment_19803" align="alignright" width="300"]
Плевнелиев има имоти в с. Черноморец, разкри писмо на руските инвеститори[/caption] Има и други ползи от ветото, посочват те. Към момента над 300 000 чужденци, основно руснаци, вече притежават имоти по морето, което излезе наяве след изказването на бизнесмена Стефан Шарлопов по БНТ. Без да го е грижа за националните интереси и най-нагло той обяви, че България не трябвало да се заблуждава, че друг би купил апартаментите по морето. Трябвало бързо да се реши, купувачите на имоти да получават гражданство, за да изкупят иначе непродаваемите имоти на бетонираното ни Черноморие. Последвалият ход на президента е тактически избран – той направи това, което Шарлопов поиска. „Морето ни е застроено с няколко милиона квадратни метра площ ваканционни имоти, които могат да донесат добра лична печалба (най-вероятно – в чужбина), ако бъдат разпродадени срещу гражданство. Предприемачи като Стефан Шарлопов, настоятелно лобираха пред президента да върне закона. В същото време, всеизвестни са близките отношения между президента и Шарлопов. Успелите да купят на безценица земите до морския бряг чакат своите купувачи от Китай, Русия, бившите руски републики и от арабския свят. И ще се отблагодарят за усилията на президента, независимо че той го прави за собствена изгода“, казват още предприемачите. Те смятат, че за интересите на президента е нужно гражданството да се дава на ниска цена, т.е. да се купува гражданство срещу по-евтини имоти. За пример Плевнелиев дава Естония, където инвестицията е 63 900 евро. Това означава, че за един апартамент ще се дават по два български паспорта. И предвид огромният брой имоти, които са в ръцете на чужденци, съвсем скоро можем да очакваме вторият по големина град в България да е само от чужденци, получили българско гражданство. Би било достатъчно да си разменят имотите. Отделна тема е, че президентът услужливо пропуска, че за да вземеш гражданство в Естония срещу гореспоменатата сума, трябва да си жител на Естония от 5 години, като всяка година трябва да пребиваваш над половин година там. В допълнение, нужно е да изпълниш редица други условия, като например да знаеш естонски. Вероятно президентът въобще не се замисля за връзката между гражданинът и държавата, която самият той декларира. Последното прието изменение в българския закон за получаване на гражданство срещу 1 + 1 млн. лв. е безусловно – не се изисква да си на „ти” с българския език, не трябва да се отказваш от собственото си гражданство и пр. Явно президентът Росен Плевнелиев иска да съчетае ниската инвестиция с липсата на условия, завършва писмото на руските инвеститори.
