Скандалът със Света София – ще сложи ли край на Турция, каквато я познавахме до сега? Древно пророчество го предсказва

Скандалът със Света София – ще сложи ли край на Турция, каквато я познавахме до сега? Древно пророчество го предсказва
5 (100%) 3 votes

Интервю с архимандрит Григорий от Бачковския манастир

Защо на Ердоган му е притрябвало да превръща перлата на християнската култура точно сега?

 Има ли по-дълбоки причини за подобна стъпка от турския президент?

Какъв е възможният отговор от страна на християнския и особено от православния свят?

Какви са последици от ислямизацията на християнските паметници в Турция?

Какъв е резонансът след случилото се в Турция?

Храмът Света София е построен построен по поръчка на император Юстиниан през VI век като храм посветен на Премъдростта Божия – Иисус Христос.

Един от най-значимите епизоди на световната история, или по-скоро документираната история на човечеството е произлязъл през 1453 г. – превземането на Константинопол. В действителност това бил най-катаклизменият, най-сътресаващият провал на средновековната история. Всъщност, той символизира краят на Римската империя и покоряването от исляма на Византийската и Римската империи. След падането на Константинопол, под натиска на турските войски през 1453 г. султан Мехмед II заповядва да превърнат храма в джамия. През 1935 г., обаче, основателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк придава на святото място статут на музей.

С решение на Върховния съд на Турция и с указ на действащия президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган от 10 юли 2020 г. статутът на това място е променен и храмът официално е превърнат в джамия. На 24 юли се състоя първата мюсюлманска молитва през последните 86 години между сводовете на „Света София“.

Както заяви пред ТАСС ръководителят на Синодалния отдел за външно църковните отношения на Московската патриаршия митрополит Иларион (Алфеев), превръщането на Света София в Истанбул в джамия е „шамар в лицето на световното християнство“. Това не е просто грубо предизвикателство от страна на Турция, а болезнен удар, непозволен удар (от всяка една гледна точка – морално-общочовешка, политическа, религиозна) по целия православен свят, по религиозното чувство на всички християни по света и срещу принципите на религиозната толерантност въобще.

Както и да се оцени вътрешната политическа ситуация  и факторите, които подтикнаха турското ръководство към такова решение, духовното и културно наследство на целия свят  не трябва да се превръща в заложник на политически интереси или от военно-стратегическите ходове на един диктатор. Защото не е тайна, че Турция се управлява не от президент, а от диктатор с имперски амбиции.

Снимка: Личен архив

Това, което се случи в Истанбул по инициатива естествено на президента на Турция Реджеп Ердоган възмути цялото прогресивно човечество, не само гърците, но и целия православен свят. Храмът Св. София се явява перлата на християнството. Но главното, което искам да кажа, е че последствията от това, което се случи ще бъдат повече не толкова за православните християни, колкото за самата Турция. Това събитие е своеобразен Рубикон, фактически е преминат и няма връщане назад. И друго – това е своеобразен край на епохата на опитите в новата история на след падането на османската империя, когато Мустафа Кемал положил основите на новата светска държава, която започнала да се нарича Турция. И опитите да се направи европейска държава, основана на конституция, на демокрация и т.н. свършват – този своеобразен Рубикон е преминат и по-нататък може да се очаква само регрес.

Превръщането на храм Св. София в джамия е дългоочаквано събитие – едно от предизборните обещания на Ердоган, на всички избори. Това обещание той изпълни.

За всеки вярващ човек това несъмнено е болка в сърцето. По-рано православните християни посещавали музея и можели да видят тези мозайки, сега стои въпросът: Какво ще е съдбата им? Има предположения как ще ги крият и закриват и т.н. Защото в мюсюлманската традиция на религиозно място заедно с поклонението на Бога не може да има изображения на хора. Това вълнува всеки нормален човек – и вярващия, и обикновения светски човек, защото това несъмнено се явява наследие на нашата човешка цивилизация.

Само да припомним, на територията на западна Армения, сега източна Турция, е имало няколко хиляди църкви на територията на Османската империя. Няколкостотин църкви са унищожени, друга част са превърнати в джамии. Как мислите, могат ли тези мозайки да бъдат унищожени?

Това би било абсолютна крайност, не бих могъл да си представя, че е възможно това да се случи. Но, за съжаление, много неща са възможни, ако може да убиеш няколко милиона души само за това, че са християни (арменския геноцид)… Турците нищо не строят и не съзиждат. Това са номадски племена, заели земите на Византия, западна Армения и Гърция и разрушават в тях всичко що могат или се опитват да ги направят подобие на своите юрти. Останалите народи са живяли и ще живеят на своите си земи и ще продължат да съзиждат, защото са народи достойни, имащи историческо и културно наследство, способни да ценят и съхраняват чуждите ценности. Но има огромна разлика между турците селджуци, които по пътя си варварски са унищожавали всичко християнско, и арабите, които като завоювали част от испанските земи не унищожавали храмовете, а ги приспособявали към своя религиозен култ, а и населението им не клали, както това правели номадските диваци турците и даже с уважение се отнасяли към испанската култура. затова при управлението на Исабел I Кастилска, когато завършва испанската Реконкиста (отвоюването на Иберийския п-в от властта на мюсюлманите, продължило 774 години), освобождението на Гранада, последният редукт на османските завоеватели, испанците съхранили всички джамии, построени от арабските халифи, едни като музеи, други като католически храмове, съхранявайки при това цялата архитектура, мозайки и други културни символи за периода на Конкиста, и не просто ги съхранили, а грижливо ги пазят и реставрират. Ето такива отношения може да има между цивилизовани култури, макар и с диаметрално противоположни интереси, а онези били диваци и варвари, такива си и останали, уви.

Нека да припомним пророчеството на св. Паисий Светогорец: Че краят на Турция ще настъпи, когато „Света София“ стане джамия.

Докато целият цивилизован свят критикува действията на турската власт, да си припомним някои пророчества на св. Паисий Светогорец. Светият старец говорил: „Краят на Турция ще дойде, когато турците от храма „Света София“ направят джамия. Аз няма да видя, но младите ще го видите“. Имало и такъв случай. „Какво искате да питате? Константинопол? Ще го вземем, ще го вземем, и вие ще доживеете това.“ И Най-важното, което е казал преп. паисий Светогорец по тази тема: „В храма Света София отново ще се извършва православно богослужение“.

Акрополът също някога е бил джамия. В нашата съвременна европейска цивилизация като символ на древността е несъмнено акрополът, а като символ на християнството е Константинопол със „Св. София“. Акрополът се възродил, не се съмнявам, че „Св. София“ ще стане отново храм, не музей, не джамия, а именно православен храм.

Пророчеството на старецът Паисий се обяснява с това: какъв политик е Ердоган!? Мечтата и висшата цел на Ердоган е възраждането и величието на османската империя, диктатор с чувство за дивашки тип мегаломания. Както той каза, превръща Турция във велика страна в света, с други думи да реанимира Османската империя и той вече завладява териториите на Ирак, Сирия, Грузия, Либия, заплашва чрез Азербайджан да завладее Армения чрез Карабахския конфликт. Вече апетит и към Дагестан… Създавайки ИДИЛ, Ердоган разруши в Сирия всичко християнско. И като не получи достоен отговор, завърши удара по християнството, превръщайки „Св. София“ в джамия. Но той като политик, впрочем и всички политици страдат от това, – много лошо познава историята. Защо ли? Защото в последните два и половина века от своето съществуване, Османската империя никакво величие не представлява. Последните 100 години въобще е била болен пациент на Европа, съществувал единствено благодарение на антагонизма между великите държави Русия, Англия и Франция. Величието на Османската империя свършва под стените на Виена, 12 септември 1683 г., след обсадата, на австрийската столица, продължила 2 месеца, следва пълния разгром на османците. Поражението на турците под стените на Виена и паническото им бягство е събитие с огромни последици: рухва легендата за непобедимостта на еничарите; завършва завоевателният период в историята на Турция, особено към Европа; възвръща се надеждата на поробените народи в Османската империя, че времето на тяхното освобождение вече е близко. На Балканите за Ян Собиески започват да се пеят песни за възхвала, а книжовници с възторг отбелязвали успехите на християнските войски.

От този момент започва и дългият залез на Османската империя. Този упадък завършва 1914 г., когато след Първата Световна война Османската империя просто престанала да съществува. И новата държава Турция е опит да се съхрани това, което е останало. Сега да си представим – Ердоган се връща отново към идеята за създаване на Османска империя! Към какво всъщност се връща той!? Неоосманизъм. Връщане към епохата на Първата Световна война, към регреса, по който е вървяла Османската империя. Може да има своеобразен малък подем, а после всичко ще свърши по един логично трагичен край. С османската идея се преследва окончателната разруха на Турция, както през Първата Световна война. Империите винаги се разрушават. Реджеп Ердоган и Илхан Алиев (президентът на Азербайджан) са агресивни личности и очевидно трибуналът на ООН някога трябва да ги спре.

Тук най-интересното е, какво конкретно е подтикнало Ердоган, „великият“ диктатор да предприеме този ход?

Това е отговорът на президента на Руската Федерация Владимир Путин на ЦРУ-агента Вселенски патриарх Вартоломей, връчил указа за автокефалия на Украинската православна Църква. Признаването на независимостта на Украинската Църква е по директива на САЩ. Досега Путин не позволяваше на Турция да вдигне ръка срещу най-великия символ на християнството. Но с предателството на Вартоломей руският президент сне защитата от страна на Русия за тази безценна християнска светиня.

Смятате ли, че „Света София“ може отново да стане православен храм, в който да се извършва православно богослужение?

Дали е възможно храм „Св. София“ отново да бъде православен храм? Действително това трябва да се случи в съвременна Турция, ако тази страна иска наистина да стане цивилизована европейска държава. И това ще бъде най-вярната крачка за Турция. Защото по този начин при тях ще има символ на християнството и символ на исляма – две абрамически религии, при които няма догматически противоречия. Ислямът признава всички християнски пророци, включително и Иисус Христос. Това би могло да бъде платформа на диалога между исляма и християнството. Но шансът е изпуснат. Последствията от това решение на турските власти е необратимо и при тях религиозният фундаментализъм еднозначно само ще се усилва и характерът на светската държава ще отстъпват на този фундаментализъм. А това лошо ли е? Разбира се, лошо. Това не е прогрес. Това е регрес. Криза, водеща към разруха.

Турция е донесла на вета само разруха и осквернение на културни ценности и светини така, както никоя друга война или конфликт в която и да е точка на планетата, по което и да е време. Това, което се случи с храм „Св. София“ дава повод на целия свят, на цялото световно съобщество да покаже Турция като страна на вандализма, това е истинското лице на турците, те разбират само от езика на силата. Турция няма място в цивилизованото съобщество на останалите народи. Колкото и да храниш звяра, все едно, към гората гледа. Гърците трябва да станат по-войнствени и непоколебими, не трябва да премълчават, целият християнски свят трябва да се обедини и да задуши турците икономически.

Уважаеми турци, в крадени храмове Аллах молитвата ви няма да чуе! Това е все едно да плащаш на М-Тел, а в телефона ти е сим карта на Теленор. Просто друг оператор, панимаеш?

 

 

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Клюки.нет препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар