Ралица от Фермата след шоуто: Кирил е черен в душата си! (Грънчарката разочарована от хората в риалитито)

Гласувайте за статията

Ралица от Фермата остана разочарована от хората в шоуто

Ралица е спокоен, уравновесен и цветен човек – перфектното съчетание между старото и новото. Поведението й във „Фермата“ отразява и начина, по който живее извън нея. Нейният труд получава признание на швейцарско биенале по керамика, където тя е отличена сред 818 кандидати от 44 страни. Получава покани от президентите Плевнелиев и Радев за приемите в резиденция Бояна по случай 24-и май.

Разговорът с Ралица е повече от откровен – много повече, отколкото сте видели от нея в най-патриотичното предаване в родния тв ефир. И със сигурност посланията й ще ви накарат да се замислите. Вижте част от интервюто й пред Шоу Блиц:

ралица от фермата

Снимка: бТВ

– Ралица, бързо ли се върна в познатата реалност след „Фермата“ или ти трябваше известно време да излезеш от стопанството?

– До някаква степен се върнах в реалността, но не на 100%, поне докато не приключат излъчванията и емоциите, които ме държат още мислено вътре. Неизбежно е (усмихва се). Освен това навсякъде около мен хората говорят само за това и наистина няма как да изляза съзнателно изцяло от „Фермата“ все още, но се опитвам.

– Кое те разочарова най-много?

– Аз все пак се занимавам с много традиционно български занаят – керамиката и това е моят свят. Там, където се чувствам най-комфортно и с хора, които харесват и това, което правя, и мен като човек. Сигурно щеше да ми бъде прекрасно, ако бях срещнала такива хора и във „Фермата“, но в един момент започнах да се чувствам не на място, не харесвана, обсъждана заради това, което правя. Чувствах се виновна, че едва ли не нищо не правя като работя… някак неоценена. Това ми вкара и горчивина в преживяването.

Иначе със сигурност щях да се боря и повече, за да остана, но когато се намираш в ситуация, в която хората са настроени срещу теб, не изпитваш нужда нито да се обясняваш, нито да се доказваш. Оказва се, че аз не съм се научила да контактувам словесно с такива хора, като Ивайло, например. Просто защото не ми се е налагало в живота. И нямам изграден начин да се справя с тях. Затова и не изпитвах нужда да се защитя срещу тях, когато ме нападаха, защото започнеш ли по техния начин, им слизаш на нивото, пък аз нямах такова намерение. Много неприятно се получи. Не съм се чувствала така от години – последно от пубертетските си години, когато все още си много чувствителен и те нараняват някакви хора.

Не вярвах, че във „Фермата“ ще срещна толкова агресивни хора, които се хранят с това и изпитват удоволствие да го правят. Ако си малко по-разумен, ще осмислиш, че това нито е красиво, нито ще постигне нещо градивно за нататък.

– Съвсем ли нямаше никой, с който да успееш да се съчетаеш като мироглед и ценностна система?

– Не, имаше, но то си пролича и по начина, по който се бяхме групирали. Въпреки че по-големият лагер бяха много по-задружни и наистина бяха съмишленици и в думите, и в действията си. Докато при нас всеки си беше индивидуалист, ние не бяхме група. Нямаше как да се обединим, за да бъдем по-силни заедно.

Георги, например, е много земен, практичен човек – в него виждаш истинските ценности на живота, без превземки, без преструвки.

В Живка пък видях един истински бачкатор – толкова оправна жена, с която мисля, че успяхме да се докоснем, въпреки че тя още в началото заяви, че не влиза във формата, за да създава приятелства и даже се пази от това. И сега продължаваме да се чуваме, и винаги има какво да си кажем.

Няма как да не спомена и Ваня, която е много слънчево момиче, просто малко повече се влияе. Ще порасне (усмихва се). Тя много се влияе от чуждото мнение, примерно от това на родителите си, но ние продължаваме да си я обичаме.

Важно е да виждаме във всеки хубавото, знаейки, че всеки има и лоша, и хубава страна. Не като Кирил, при когото негативното вземаше връх. При Ивайло провокациите поскоро бяха на ниво „чесане на езика“ – той не е толкова черен в душата си, просто обича да провокира, да проследява след това реакциите, да се стигне до един красив спор. Докато Кирил просто си е черен в душата, така го усещам. Но добре, че има и такива хора, иначе няма как да направим разликата, нито да се замислим дотолкова.

Коментари чрез Facebook

коментара

Няма коментари

Добавете коментар