март 28, 2024

Истинските герои от Чернобил - вижте какво се случва с реалните личности от сериала (+ Документални снимки)

https://kliuki.net/kliuki/istinskite-geroi-ot-chernobil-vizhte-kakvo-se-sluchva-s-realnite-lichnosti-ot-seriala-dokumentalni-snimki/157506 Kliuki.net
Истинските герои от Чернобил - вижте какво се случва с реалните личности от сериала (+ Документални снимки)

Вижте съдбата на истинските хора, които стоят зад образите в Чернобил

Вижте реалните истории на шестима от героите в „Чернобил“. Ще се изненадате колко от разказаното в сериала не е просто плод на нечия фантазия. [caption id="attachment_152438" align="aligncenter" width="1096"]Чернобил Снимки: Момичетата от града[/caption]

Професор Валерий Легасов

Професор Легасов в действителност е химик, заместник-директор на Института по ядрена енергетика „Курчатов“, където е създаден реакторът RBMK, избухнал в АЕЦ „Чернобил“. Той е един от първите, научили за инцидента в централата. Около 12 часа след избухването на реактора, той разбира, че ще бъде част от специално сформирана комисия за разследване на случая. [caption id="attachment_152440" align="aligncenter" width="1000"]Василий Легасов Снимки: Момичетата от града[/caption] Минисериалът започва със самоубийството му, за което съветското общество реално разбира няколко седмици по-късно. Легасов се обесва точно 2 години и 1 ден след инцидента, като възможна причина за самоубийството е чувството за вина – колко много хора са засегнати от аварията, макар и да не е бил отговорен по никакъв начин за случилото се. Проф. Легасов е извикан единствено, за да облекчи последствията. Когато пристига, първото нещо, което казва да бъде свършено, е да евакуират хората. 36 часа по-късно това е направено. Докато е в района на централата, ученият си води записки. Легасов се опитва да убеди колегите си да отложат честванията за 1 май, но неуспешно. Броени дни след аварията на манифестацията за Деня на труда в Киев излизат десетки хиляди хора, които нямат ни най-малка представа какво се е случило (хиляди хора излизат на манифестацията и в България). И докато Съветският съюз крие за катастрофата, Легасов създава доклад от близо 400 страници, описващи събитията. В сериала с проучването повече се занимава физичката Уляна Хомюк, но тя не е истинска личност, а събирателен образ на всички онези учени, които разследват причините за аварията и помагат на професора. Легасов се връща в Москва 10 дни по-късно, за заседение на Политбюро, по време на което описва мащабите на катастрофата. Дъщеря му Инга споделя, че той се прибира вкъщи само за малко, кожата му е зачервена от погълнатата радиация, едва говори. Но само се преоблича и се връща обратно в Чернобил. С понижаването на радиацията и температурата в средата на май 1986-а работата му там е приключила, но въпреки това решава да остане, предават momichetata.com. Преди самоубийството си през 1988-а записва няколко касети с несподелени дотогава факти за аварията, които правителството прикрива. Инга казва, че много му се е искало да е предприел повече действия, за да предпази хората. Всъщност, заради радиацията постъпва в болница през август 1987-а и още тогава опитва да се самоубие. Междувременно го предлагат за Герой на социалистическия труд два пъти, но той отказва.

Людмила и Василий Игнатенко

Историята на Людмила (23 г.) и Василий Игнатенко (25 г.) е разказана първо в книгата „Чернобилска молитва“, за която авторката ѝ Светлана Алексиевич печели Нобелова награда за литература през 2015 г. Двамата са щастливо женени отскоро и живеят в общежитието на пожарната с още няколко семейства. Той е третото дете в семейството, родом от село Сперижие, на около 40 километра от Припят, където се запознава с Людмила. [caption id="attachment_152447" align="aligncenter" width="800"]Людмила и Василий Игнатенко Снимки: Момичетата от града[/caption] Последното, което тя чува от него, преди животът им тотално да се преобърне, е: „Затвори прозореца и лягай да спиш. Има пожар в централата. Скоро ще си дойда“. Тя остава будна, чака го, но той така и не се прибира повече. Следващите им срещи са само в болници, заради него Людмила заминава за Москва, прикрива бременността си от всички лекари и ги лъже, че има две деца, за да я пуснат при Василий. Дори я настаняват в общежитие за медицински работници на територията на болницата! Пазарува, готви, носи мляко за него и другарите му, понеже ѝ казали, че помагало. Самият Василий ѝ казва да си тръгне, за да не навреди на бебето, но обичта надделява. Докосват се многократно, без никаква защита, а с всеки изминал ден състоянието му се влошава и става все по-опасен за нея. В един момент от устата му започват да излизат органите му на части. Но тя остава там до 13 май, когато Вася умира. Те не са единствените, преживели подобна трагедия – пожарникарите в онази нощ са около 30, жените на някои от тях правят същото, което и Люсенка. Ужасяващо, те наистина са погребани в запечатани цинкови ковчези, с цимент, заради радиацията, която продължават да излъчват телата им. Людмила ражда момиченце, Наташа с порок на сърцето и цироза на черния дроб, поело целия радиоудар върху себе си. То живее само 5 дена, а след това е погребано при баща си. Людмила получава двустаен апартамент в Киев, на 25 среща друг мъж, но така и не заживява с него. Ражда второ дете, Андрей.

Алексей Ананенко, Борис Баранов и Валери Безпалов

На всичко, казано дотук за последствията от радиацията, противоречат историите на три образа. Един от констатираните проблеми, който трябва да бъде разрешен незабавно, е образуването на воден басейн в реактора, след като охлаждащата му система отказва. Съобщено е, че трима души трябва да отворят ръчно крановете на избухналия реактор, за да се оттече водата, защото в противен случай ще има още една експлозия. А в замяна, тъй като е малко вероятно да оцелеят, семействата им ще бъдат възнаградени. Съгласяват се старши инженер-механик Алексей Ананенко (той единствен в смяната знае къде са крановете), началникът на смяната Борис Баранов и старши инженер Валери Безпалов. [caption id="attachment_152449" align="aligncenter" width="1000"]Истинските герои от Чернобил - вижте какво се случва с реалните личности от сериала (+ Документални снимки) - Снимка 4 Снимки: Момичетата от града[/caption] Благодарение на тях, от реактора са изпомпани над 20 000 тона радиоактивна вода. Накрая излизат невредими, всичко това е документирано и в сериала. Борис умира от сърдечен удар през 2005-а, докато Алексей и Валери все още са живи. Миналата година на тримата е присъден Орден за храброст, III степен, връчен от украинския президент Петро Порошенко. Но ако в онзи момент тези смели мъже не се бяха жертвали, щетите и последиците от Чернобилската авария днес можеше да са много по-големи. Източник: momichetata.com